Преди няколко дни приключи Националният ученически конкурс „150 години Българска Национална революция“, организиран от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Наградата за „есе” спечели едно момче от Габрово, десетокласник от Национална Априловска гимназия в града. Есето е озаглавено „Аз съм Левски”.

Още на другия ден, редакторката Недкова, пишеща във финансирана от фондация „Америка за България” онлайн медия, самонарекла се „медия за култура”, излиза със свой материал, в който неприкрито изразява своята неприязън и надменно злорадство по повод награденото есе. Ако пропуснем дребнавите, но злостни забележки към правописа и граматическите кривици на текста, съставен от това шестнадесет годишно момче, авторката всъщност демаскира собствената си „интелектуална” ненавист към духа и същността на написаното още в заглавието, което е сложила - „Eсе, пълно с омраза, наградено в конкурс с името на Левски”. Тя дори си позволява да сравни образът на Левски, описан от сърцатия ученик с ... член на партия „Възраждане”. И в този момент, на четящия този псевдо интелектуален пасквил на човеконенавистта, се оголва корена на омразата към всичко, което е в противоречие с идеологическата лава на съвременния глобалистки Содом, чиито архитекти целят да изкоренят всякаква духовност, идеализъм и нормалност в цивилизования бял свят, заменяйки ги с телесни хедонистични заблуди, проповядвани ожесточено от новия синтетичен прислужващ „интелектуален елит”.

„ „Народе????“… аз не мога да те позная. Какво правиш? Търпиш, бездействаш, живееш в общество в което цари лъжата, насилието, безчовечността. Младежите нехаят за нищо. В душата им е робска тъмнина. Те си имат господари, на които са покорни слуги, но тези господари нехаят за българското. Имат самочувствието, че са някои а всъщност са никои. Гордостта и свирепостта ни прави слепи за случващото се в България. Не сме „братя и сестри“ всеки е сам за себе си. Без обединение как ще се борим срещу врага? А той дебне отвсякъде, само че е зад маската на т.н. „европейски ценности“. ” – пише в есето си будният българин.

И тези думи отприщват ниските, но добре платени страсти в „прогресивния” интелектуалец – материализиран продукт на съвременната зловеща пропаганда, подчертавайки, че тези думи на младия автор са против „хората, които споделят ценностите на съвремието”.

Права е Недкова. Тези думи звучат заплашително и агресивно към всички, които разпознават собственото си малодушие и продажност в тях. Към всички, които замениха заветите на предците ни за личното си материално благополучие, обръщайки безпросветната си душа по посока на силните на деня, без спомен за достойнство, принципи и чест. Бездушно и раболепно към всеки, който подхвърля сребърници в краката им и е обявен за „модерен”, според новоговорните „инфлуенсъри”.

Днес такива думи са обявени за „непрогресивни”, т.е. внушението е, че са вредни. Но мъдрите и сърцатите знаят - достойнство, чест, родолюбие и саможертва не търпят "прогрес". Защото "прогресът" е химера на консуматора. А той, плътският консуматор, се самоприравнява на елемент от хранителната верига, нищо повече. И е доволен от това, въпреки смразяващите крясъци на притъмнялата му душа.

„Прогресът”, представен като аксиома на съвремието, е всъщност универсалната заповед за подчинение и конформизъм на масите, облечена в безброй лъскави стоки, които да запушат раздраното от крясъци гърло на съвестта ни. Той не е мерило за нищо човешко, освен за степента на безчовечност, която някой иска да постигнем чрез него. Той не може да е мерило нито за величието на духа, нито за извечните човешки ценности, доказани във вековете. В днешна България, „прогресът” е използван само като оправдание и инструмент за убиване на българщината. Дяволски инструмент.

Затова винаги ще има воини на Светлината и воини на Тъмнината. Всеки избира коя страна да избере и зад кой воин да застане. Младият габровец Стефан вече е избрал.

А останалите българи дали избраха????


Автор: Боян Захариев