ЗА ДЕНЯ НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО

На 21 ноември, ние, православните християни честваме един от големите Богородични празници – Въведение Богородично. Този празник наричаме още Ден на християнското семейство и православната младеж.

Нека днес си припомним православните семейни ценности! Знаем какво място заема семейството в нашата, българската народопсихология. Чували сме, че „Няма път, който да не започва от къщата“. Оттам тръгва и пътят към вярата и Църквата. В семейството се посява зрънцето на вярата в Бога, в семейството се култивират християнските ценности, за да дадат зрял плод на добродетели. Ние знаем и помним пътя на Пресвета Дева Мария във вярата, затова и празникът Въведение Богородично е на особена почит сред православния български народ.

Днес да си спомним как родителите на Дева Мария – Йоаким и Ана – дълго време не можели да имат деца, но с вяра и благоговение усърдно се молели на Бог да ги дари с дете. В молитва, те дават обет пред Бог да посветят роденото дете в служба Нему. И Бог отговаря на молитвите им. 

В изпълнение на обета си пред Бог, праведните родители Йоаким и Ана се разделят с рожбата си. Когато Дева Мария става 3 години, Ана и Йоаким я завеждат в Йерусалимския храм. Моментът е описан в жития на Светци:

“В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи. За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника. Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не подкрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи."

Празникът е голям, защото „въвеждането в храма“ символизира вцърковяването. А вцърковяването е процес – процес на непрекъснато общение с Бога, процес, който е възможен само чрез тайнствата на Църквата. И още вцърковяването е процес, който започва в християнското семейство. Родителите са тези, които чрез примера си на смирение, благочестие, милосърдие утвърждават пред децата си образа на православния християнин. Семейството е първата среда на личността. В семейството се усвояват първите модели на взаимоотношения, изграждат се ценностните ориентации, вкореняват се убеждения. В православното семейство детето разбира защо вярата в Бог насъщен дар, защо смирението не означава примирение, защо добротворчеството е път към спасение на душата, защо прошката лекува.... И това са само малко от отговорите, които личността, израснала в православно семейство, получава преди дори да си е задала тези въпроси.

И да не забравяме: Църквата не е сграда. Църквата е семейството на Бога.

 Христина Кирова

Възраждане-Варна