Връзката между българите и Бога се оказва неразрушима. И до днес, впрочем.

 

Защо е важно България да има свободна държава и независима църква?

 

Свободата е като кристална ваза. Всяко грешно движение, слово и действие е способно да я повреди или унищожи. С нея трябва да се борави внимателно.

Робството е своеобразен железен хомот. Колкото повече „права” се дадат на роба в замяна на носенето на хомота, толкова повече носещият свиква с товара си и се отказва от свободата и произтичащите от нея отговорности.

Накратко – свободният човек е готов да поема отговорности и да постига неуспехи. Готов е да се учи и да израства. Робът, от своя страна, няма нужда да поема отговорности. За него има кой да се грижи. Единствените две неща, които се искат от него, са неговите глас и труд.

България помни времена на упадък и постоянни междуособици, довели страната до две заличавания от картата на света.

И в тези седем века българите нямат основни права, които днес, ако не друго, то поне на хартия, имаме. След непрестанни опити за асимилиране към византийската култура и унищожаването на Българската православна църква, поробителят не успява.

Съдбата на българските държава и църква са ясни и по времето на турското робство. Благодарение на дълбоката връзка между българите и Господ, мнозинството не променя вярата си. Много загиват в кланетата, но и много устояват.

Въпреки кланетата и постоянните опити за налагане на гръцко духовно владичество над българите, народът ни устоява. Връзката между българите и Бога се оказва неразрушима. И до днес, впрочем.

Въпреки временното налагане на господство на Вселенската (Цариградската) патриаршия и отхвърлянето на богослуженията на славянски език (след закриването на Охридската архиескопия и причисляването ѝ към Драчката през 1767 г.), българите не забравят, че някога са имали своя автокефална църква. И вярват, че отново ще я имат.

Възраждането, което засилва своето влияние, спомага за възстановяването на Българската православна църква през 1870 г. До този момент обаче се стига след протести и съпротива срещу гръцките духовници – например срещу назначаването на Панарет за търновски митрополит през 1838 г. Следват съпровитителни действия и в градове като София, Ловеч, Видин, Охрид и Сяр.

При наличието на свободомислещи и пазещи вярата си хора, значи имаме и изначално свободна Българска църква. Църквата са хората. Храмовете са мястото, на което те да се събират, да изпълняват обреди и да се молят.

Без свободна и чисто документално църква, ограниченията остават. Черквите трябва да са вкопани в земята и не трябва да са по-високи от минаретата. Това, само по себе и, също е принизяване на вярата. Свободна църква, но не съвсем.

Този успех засилва самочувствието на българския народ в борбата му за освобождение от вековния поробител. Пътят пред следващата логична крачка е открит. И тази крачка е направена точно 8 години по-късно.

От основно значение е важността за свободата на българските държава и църква. И то в няколко направления:

- Кирилицата е азбуката, която се използва в българските граници в периодите на възход и падение на Третата българска държава. Нещо, което не би било възможно при оставането ни под турско (държавно) робство или гръцко (духовно) владичество.;

- Българската църква и храмовете, които тя стопанисва, нямат ограничение в размера и височината си. Богослуженията официално се извършват на български и черковнославянски език.;

- България и народът ѝ извоюват собствена държавност. С което получават правото сами да определят съдбата си и начина си на управление. Така самите те, а не други, чужди, лица решават по кой път да поеме цял един народ.;

- Историята се описва и тълкува от родни историци, не и без помощта на книгите, изиграли основна роля в епохата на Възраждането. Днес, чрез технологиите и достъпа до огромен набор от документи, книги и свидетелства, имаме възможността да се информираме за историята си такава, каквато е. А не такава, каквато някой друг реши.

Без единния дух на възрожденските българи вероятно нямаше да знаем за кланетата в Перущица и Батак. Вероятно не би ни имало. Не и като българи.

А дали сме свободни? Все по-бруталната и безпардонна намеса на най-различни неправителствени организации идва да покаже, че политическата класа тъне в зависимости. И отговорността за освобождаването от зависимостите и теченията, за които се правят опити да бъдат налагани, отново се пада на плещите на нас, обикновените българи.

Един от последните относително свободни острови на все по-усложняващия се живот е Българската православна църква. За разлика от други християнски деноминации, Българската православна църква не задължава никой мирянин да дава определена сума от приходите си за храмовете. Налагането на каквито и да е натиск или принуда върху обикновения човек противоречи на християнското учение.

И макар православното християнство да противоречи на Втората Божа заповед („Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата подземята, не им се кланяй и не им служи!”), то то е доста по-близко до хората – като връзка между човека и Бога, като изкуство (изобразяване на светиите), като отношение на Църквата към последователите ѝ.

Само и единствено чрез свобода, независимост и постоянен стремеж към израстване и развитие се постига истински напредък. Действията под нечий диктат не са развитие, а слугинаж.

България, стига да иска да се запази, трябва да скъса със зависимостите и да взима решения сама за себе си. Българската държава сама трябва да избере пътя, по който да се спаси и развива. Българската църква сама трябва да следва пътя на Православието и на разума.

Новите технологии не пречат на запазването на българщината и отдадеността към вярата. Напротив – спомагат за разпространението на българските вяра и култура и тяхното опознаване.

Спомагат и за формирането на стабилно гражданско общество, обмяна на информация и идеи.

България има два пътя пред себе си:

 - Да остане свободна, докато все още има ядро от хора с чисто българофилско самосъзнание.;

- Да поеме по пътя на своето развитие и просперитет и да възпитава децата си да бъдат с българско свободно самосъзнание.

Но преди всичко трябва да настъпи в съзнанието на всеки един българин.

Докато не се осъзнае фактът, че свободата е избор и отговорност, намираща се на една ръка разстояние, поведението ще е като на безволева маса.

Населяваща не свободна държава, а колония.

Не може да има прогрес без коренна промяна в изначалната настройка на индивидите.

Настоящият момент е ключов.

Изборът е поставен на масата – или свобода, или колониален статут.

 

Николай Драганов