2 юни – Ден на герои

 

На днешния ден почитаме Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Делото на българския поет е всеизвестно и е напълно оправдано, в деня на неговата смърт, да му отдадем почит. Той едва ли е предполагал, че когато е писал  поемата „Хаджи Димитър“, думите „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ ги пише и за себе си. Христо Ботев се превръща в знаменосеца на себеотрицанието в името на Родината и свободата. Качвайки се на кораба „Радецки“, той е бил с ясното съзнание, че ще пренесе себе си в жертва на делото. Слизайки и целувайки родната земя, четниците дават своя обет към България. 

С времето, 2 юни става известен като ден на Ботев, но вследствие от политическите промени в България и наложените външни влияния, част от заслужилите да бъдат в Пантеона на Българската свобода българи, биват удобно забравяни. А е редно и пред техният безсмъртен дух да сведем глави в знак на почит - към всички онези, които тръгваха с готовност да умрат в името на България, по примера на Ботев. Към онези, за които Вазов е казал, че чакат втората тръба… Но тя едва ли ще даде сигнал.

България е страна на герои и ние не трябва да ги забравяме. Трябва да помним идеала, за който умряха гордите синове на България, за да бъдем тук днес. Те не се жертваха за пари и богатства, а за идеала - българският народ да бъде свободен и обединен. Не трябва да забравяме, че „Прахта на героите е създала отечеството“.

Нека днес, на тази паметна дата, когато чуем сирената, да спрем. Нека изгубим две минути от нашия живот, за да си припомним тези, които дадоха техния живот за нас. Нека тази сирена бъде символична втора сигнална тръба за тях, с която да покажем, че ние сме достойни техни наследници. Нека всички, паднали в името на България, да бъдат нашия, българския „Безсмъртен полк“! Нека не почитаме чуждите герои, а българските, за да могат юнаците ни да спят в мир, знаейки, че има кой да брани Родината! В наше лице!