Днес ние отдадохме почит на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България!
Днес ние отдадохме почит на българските поборници и хъшове, на онези млади хора, които са били готови "да погинат всинца, но да освободят България", които са искали "да забият петстотингодишният ръждясал български нож в гърдите на келявия султан!"
Защото те го направиха ! Не говоря за черешовите топчета, кремъклийките, пушките "Шаспо".
Те са знаели, че не могат да повалят Османската империя с тях! Но направиха онази - моралната революция, пречупиха страха на българина за живот и имот! За тази революция мечтаеха Раковски, Каравелов, Апостола!
Те - учители, овчари, търговци, накараха други учители, овчари и търговци да поискат мечтаното от всеки народ през XIX век- свобода и собствена национална държава!
Това е техният подвиг- те предизвикаха мечтаната от Бенковски "люта рана", която накара Европа - богатата и свободната, имперската, непоробваната и разпределящата колонии, да спре, да обърне взора си към българския народ, който искаше гласът му да бъде чут! Така не са били напразни пепелищата на Панагюрище, Батак и хилядите жертви:
"Те и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава, тия направиха да пригърми името българин по четиритях края на света".....
Днес ние отдадохме почит и на синовете и внуците на онези същите българи, които защитиха България при Сливница, Лозенград, Люлебургас, Булаир и Шаркьой, Одрин, Дойран, завоя на р.Черна, Тутракан, които защитаваха с цената на своя живот българското небе при Куманово, Стражин, Страцин и Драва!
Поклон, герои! Не сме Ви забравили!
Докато има и един българин, ние ще скланяме глава пред Вас!
