Отворено писмо до моите връстници, родени през 1968 г.

Преди половин година беше ноември - ноември 2019 г. Спомняте ли си, връстници, как на 21-годишна възраст светът ни се завъртя?
От изучаване в тогавашния ВИНС на „История на БКП”, „Политикономия” и „Марксизъм-ленинизъм” бързо ни се наложи да преминем към 'Мениджмънт”, „Маркетинг” и „Микро- и макро-икономика”. Добре поне, че счетоводството послужи на някои. Отлетяха 30 години от това време. Явно на нашето поколение ни е писано да минем през всичко – чавдарчета, пионери и комсомолци, пазарна икономика, бизнес и конкуренция, „демокрация” и „свобода на словото”.
Ама какво детство имахме! Само като си спомня летата на село при баба и дядо, игрите на стражари и апаши, на фунийки и какво ли не. А помните ли военното обучение и бригадите в консервната фабрика „Янко Костов”? Белим лук и бригадирите се закачат: „За нас ли плачете, момичета?”
Къде са те сега – къде са ни заводите, къде са ни мечтите?
Няма да забравя и едно интервю за работа. Тъкмо се бях дипломирала и на интервюто ме питат какво сте завършили. Аз с гордост отговарям – ВИНС Висш институт за народно стопанство/. И тогава ми казаха – каквото сте учили досега, го забравете и започвайте да учите наново всичко. 
Докога, се питам, ще започваме наново? На следващия цикъл след 30 години, ако има такъв, ще сме на 81 години. Късно ще е. Сега му е времето.
Да ви кажа - нагледах се на хора, които предават приятелите и принципите си за единия хляб. Как заспиват вечер и как се гледат в огледалото, как гледат
децата си в очите, не ми е ясно. Нагледах се на властимащи, които тъпчат всички наред, само защото могат или защото така им е наредено. Все не им са достатъчно къщите, колите, парите, дрехите. Тези хора трябва да са наясно, че колелото се върти и всичко се връща рано или късно.
Нагледах се и на институции, в които са ме учили да вярвам и които не желаят или не им се разрешава „отгоре” да си свършат работата.
Моето дълбоко убеждение е, че само с материални блага не се живее. Ако ти липсват чест и достойнство, ако не заставаш зад идеалите и мечтите си, ако се
отнасяш с хората като с нищожества – ти не си човек, достоен за уважение. За щастие видях и хора, които могат да подадат ръка в труден момент, хора,
които не ми обърнаха гръб и ми помогнаха да съхраня надеждата за по-добро бъдеще, макар и едва блещукаща. Голяма подкрепа и утеха ми бяха и народните
танци – не знам дали бих се съхранила без тях. Чувството да се хванеш ръка за ръка с други хора, заедно да усетите ритъма на звуците, идващи от нашите предци, заедно да играете стъпките, завещани ни от българския дух – това е неописуемо и много зареждащо.
Да Ви кажа още, че от предателството много боли, от потъпканите принципи също много боли, но най-боли от безсилието – да виждаш как държавата ти и този древен народ буквално загиват и да не можеш да направиш нищо. Красивите ни градове са заприличали на бунища. Прекрасните ни и умни деца или бягат в столицата да търсят прехрана, или заминават да прислужват в чужбина. С внуците си може и да не се разбираме на български. За селата също ме боли – тази наша плодородна земя стои изоставена и плаче за човешка ръка, а къщите се рушат празни и необитаеми.
Който е вкусвал от нашите домати, орехи, пипер и картофи – знае какъв трябва да е вкуса. А ние сме принудени да купуваме чуждите безвкусни плодове и зеленчуци. Позволихме да изнасят златото ни за без пари и да внасят боклук за горене за много пари.
Да, между нас има предатели и ще има, има мързеливи, има цигани, има мошеници, има мюсюлмани и арменци, и какви ли не.
Но това е нашият народ, ние друг народ нямаме. А както ни е известно – народи без държава има, но държава без народ – не. Просто изчезва от картата на света. 
Затова реших не само да слушам, но и да гледам. Много са ни лъгали през годините, затова, както е казано в светото писание – по делата им ще ги познаете.
Видях едни хора – мъже и жени, които също като Левски навремето обикалят села и паланки и се опитват да заразят със своя плам и ентусиазъм колкото се може повече от нас. Хора, които са загърбили семейство и жертват свободното си време, хора, които имат решения на проблемите и имат куража да ги изпълнят.
Те, пък и ние сме наясно, че ще бъде трудно. 
Но когато сме заедно и обединени, няма сила, която да ни спре.
Защото заедно можем повече‼
Не!

Защото заедно можем всичкоооооооооооооооооо‼
автор: Мила